Muddy – албум Hopeland
Описание
Каталожен номер: 30635, 30636, 30637, 30638
- Всяка поръчана плоча, в случай че не е запечатана се почиства на професионална вакуумна машина и се преслушва от нашия екип преди да ви бъде изпратена.
- Минималната сума за поръчка през нашия уебсайт е 15 лева.
- Детайли по изпращане, начини на плащане и връщане на закупена стока може да прочетете в страницата от сайта „Как се правят покупки“
Кратка анотация за албума:
Да започнем с първото, което прави впечатление – звукът! Толкова е солиден, пипнат, но и е запазил мръсното и тежко звучене от концертите на Muddy. Сам казва, че е отнело много време докато напипат точно звученето, което им трябва и да наместят нещата така, че да останат доволни от звука. И успокоява, че вече толкова добре знаят как стават нещата, че следващият запис на Muddy вероятно ще излезе още тази есен.
Таймингът. Надали и в най-смелите си мечти Muddy са се надявали излизането на Hopeland да съвпадне с края на света. Или поне на този в България. Което се случи в петък, 13 март, 2020. Hopeland на Muddy излезе в първия ден на социална изолация, паника и страх. И то като убийствено подходящ саундтрак, защото музиката в Hopeland е истинският звяр, който има значение.
Парчетата преливат от тежкотонажна слъдж и дуум кал, в която врят крясъците на Петко от Daily Noise Club (няма да престана да си бия главата от кеф колко точно си пасна той с Muddy). Рифове и тежки китарни тонове (Георги Хранов и Александър Велчев, когото знаем и от The Flying Detachment) блъскат лепкави шамари, докато гърлото на Петко врещи лирики (уви, невключени в албума, но ще те подсетя за Eyehategod), а над постамента бас/барабани (Виксата и Даката) вият краските си неочаквани инструменти от специалните гости.
Никой от нас не беше очаквал, нито си е представял в парчета като Suck Me If You Can’t и Improvise to Mesmerize да се лее саксофон. Да, но Петър Момчев се включва адски силно и чисто с инструмента си и придава джаз/прог дъх на Hopeland. Дидо от Obsidian Sea, (някога в Center, Murder of Crows, Upyr) добавя към акустичните китари на Гого в Sands and Grandpa, където чуваме и хармоника от Мартин Петров. На dolphin bass (онази бас китара със странно отсечено тяло) във Far Away Stabbing е Александър Обретенов от D2 и Panican Whyasker. Филип Александров свири на клавири в The Dream of Misanthropic Kid, Тоше от Daily Noise Club удря соло в Collapse Without Honor, дядото на Георги Хранов свири на двоянка в Under Deaf Sea, а Мицата се връща на ксилофон в Suck Me If You Can’t.
Инструменталните импресии между солидните тежки парчета не просто вкарват душа на Hopeland, а го издигат над стандартния слъдж дуум албум, като му придават щипка психеделия, доза неочакваност и допринасят за дълбочината на тези 64 минути кално-психеделичен кошмар на надеждата.
А защо е такова заглавието? Защото Георги Хранов (китара и основният пулс на Muddy) споделя, че албумът отразява периода, в който се е намирал, докато е мислил тези парчета. А той отлично знае какво е да се изгубиш в мрака, но и да видиш как твои приятели изчезват в него завинаги. И не съжалява, просто го приема като етап от живота си. Затова и Hopeland е и отражение на страшното и грозното, но и намек за светлото. Без да се взима твърде на сериозно. Защото това е рок. Тежък, мачкащ, кален, изненадващ, но все пак рок. А за името на бандата? Погледни внимателно обложката.
Напомня на: Eyehategod, Jane’s Addiction, Crowbar
Материалът е авторски и е публикуван в http://www.rawknroll.net/review/744, тук се публикува с разрешението на Георги Хранов.
