The Cult – Electric – издаден през 1987 г., Electric бележи ключов момент за The Cult, трансформирайки техния звук от готическия и психеделичен рок на Love (1985) в суров, изчистен и наперен хард рок звук. Под ръководството на продуцента Рик Рубин – който си e създал име чрез твърд подход към рока и хип-хопа – The Cult изоставят атмосферата от миналото си и създават звук, силно повлиян от AC/DC, Led Zeppelin и блус енергията на класическия хард рок.

ЗВУК И ПРОДУКЦИЯ
Electric е албум, който се определя от чистата си сила и простота. Продукцията на Рубин премахва излишъка, като оставя след себе си рифове, които се чуват с директна, почти първична енергия. Китарите са остри и силни, барабаните са гръмотевични, а вокалите на Ian Astbury излъчват смесица от мистицизъм в стил Джим Морисън и чист рок.

Китарната работа на Billy Duffy в този албум е особено забележителна. Изчезват ефирните, тежки като припев тонове на Love, заменени с чисти, меки рифове, напомнящи за работата на Малкълм Йънг в AC/DC. Парчета като Wild Flower, Lil’ Devil и Love Removal Machine са химни, които дължат толкова много на буги рока, колкото и на по-тежкия хард рок от 70-те.

ОТЛИЧИТЕЛНИ ПЕСНИ
"Wild Flower" – песен, задвижвана от рифове, която задава тона на целия албум.
„Love Removal Machine“ – отличителната песен в албума, безмилостната енергия и заразителният припев на тази песен я правят един от най-разпознаваемите хитове на групата.
„Lil’ Devil“ – Блусарска, непретенциозна рок песен с груув основа, която перфектно демонстрира острата като бръснач китара на Дъфи.
„Aphrodisiac Jacket“ – Малко по-мрачна и по-минорна песен, която запазва суровата, изчистена естетика на албума.
„Born to Be Wild“ – Кавър на класиката на Steppenwolf, която, макар и да не е непременно акцентът в албума, се вписва добре в шумната, бунтарска атмосфера, която Electric култивира.

Този албум е смела промяна за The Cult, която разделя фенбазата им по онова време. Феновете, които обичат пост-пънк елементите на Love, може би са се почувствали отчуждени от по-директния, базиран на блус и хард рок подход в Electric. Албумът обаче намира нова публика – фенове на класическия рок и метъл, които са привлечени от неговата нефилтрирана енергия и звук.

НАСЛЕДСТВО И ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Докато Electric първоначално е посрещнат със смесени реакции от критици и фенове, оттогава се превръща в определящ момент в кариерата на The Cult. Той циментира тяхното място като легитимна хард рок сила, преодолявайки пропастта между готик/пост-пънк сцената и класическото рок възраждане от края на 80-те. Той също така проправя пътя за техния последващ албум, Sonic Temple (1989), който ще усъвършенства и разшири тяхното виждане за твърдия рок.

Electric е суров, безмилостен рок запис, който представя The Cult в техния най-суров и агресивен вид. Въпреки че може да му липсва дълбочината и атмосферата на Love, чистата му сила и отношение го правят неоспорима класика сама по себе си.
Това е албум, който процъфтява от силата на звука – предназначен да се възпроизвежда силно, за предпочитане на система, която може да се справи с неговите ударни рифове и гръмотевични барабани.

Ако търсите сложно написани песни или готически текстури, Electric може да не е за вас. Но ако искате чист, тежък рок албум, изпълнен с настроение, този е задължителен за слушане.

Споделете какво мислите след като чуете албума, хареса ли ви Electric или предпочитате Love и Sonic Temple?