B.B. KING И ERIC CLAPTON – ЕДНА СЦЕНА. ДВЕ ЛЕГЕНДИ. БЛУС БЕЗ КРАЙ.

Има музикални срещи, които изглеждат предопределени. Riding With the King е точно такава – съвместен албум на двама китаристи от различни поколения, свързани от един и същ език: блуса.

Когато Eric Clapton среща B.B. King за първи път през 1967 г. в Ню Йорк, той вече гледа на американския музикант като на един от своите големи учители. По това време Clapton е млад британски китарист, а B.B. King вече е изградил онзи неподражаем стил, при който една-единствена нота може да носи повече чувство от цяла виртуозна солова партия.

Двамата свирят заедно през годините и поддържат приятелство, но идеята за общ студиен албум остава нереализирана повече от три десетилетия. Едва през 1999 г. те влизат в студиото, за да създадат запис, който Clapton определя като сбъдната мечта. За B.B. King проектът също е осъществяване на дълго чакано събитие.

Среща, а не състезание

Riding With the King не е албум, в който двама прочути китаристи се опитват да докажат кой е по-добър. Тъкмо обратното – музиката е изградена върху взаимно уважение, слушане и разговор.

B.B. King свири икономично и оставя всяка нота да диша. Неговата китара Lucille отговаря на гласа му с онова характерно вибрато, което е повлияло на поколения музиканти. Clapton подхожда с уважение към своя учител, но не остава в сянката му. Неговата по-плътно и плавно звучене създава контрапункт, а двете китари непрекъснато си подават реплики.

Според B.B. King записите преминават свободно и интуитивно – музикантите се водят от усещането и взаимната реакция, вместо да следват строго подготвен сценарий. Именно затова албумът звучи като среща на близки приятели, а не като внимателно режисиран звезден проект.

Група, достойна за двама крале

Clapton лично подбира голяма част от музикантите. В записите участват басистът Nathan East, барабанистът Steve Gadd, пианистът Joe Sample, органистът Tim Carmon и китаристите Doyle Bramhall II, Andy Fairweather Low и Jimmie Vaughan. Вокалните партии са допълнени от Susannah и Wendy Melvoin.

Този забележителен състав не превръща албума в демонстрация на техника. Всеки музикант работи за песента, оставяйки достатъчно пространство за гласовете и китарите на King и Clapton.

Блус класики и нови песни

Албумът съчетава композиции, свързани с кариерата на B.B. King, блус стандарти и по-съвременен материал. Заглавната песен е написана от John Hiatt и се превръща в идеалното начало на това пътуване – уверено, топло и изпълнено с настроение.

Сред останалите акценти са Ten Long Years, Key to the Highway, продължителният китарен разговор в Three O’Clock Blues, интимната Worried Life Blues и красивият финал Come Rain or Come Shine.

Първоначално издаден през юни 2000 г., Riding With the King се превръща в голям комерсиален успех и печели награда Grammy за най-добър традиционен блус албум. Това е първият пълноценен съвместен студиен албум на двамата музиканти и остава един от най-обичаните блус записи от началото на XXI век.

Аудиофилското издание на Mobile Fidelity

Новото издание на Mobile Fidelity Sound Lab е създадено за слушатели, които искат да чуят не само изпълненията, но и пространството между тях.

Албумът е разпределен върху две 180-грамови плочи на 33 оборота и е мастериран от Krieg Wunderlich. Плочите са произведени във Fidelity Record Pressing в Калифорния и са поставени в луксозна разгъваща се обложка Stoughton. Изданието е индивидуално номерирано и включва два бонус записа от оригиналните сесии – Rollin’ and Tumblin’ и Let Me Love You Baby.

Mobile Fidelity посочва прозрачно и използваната в производството верига: 24-bit/44.1 kHz дигитален мастер, подаден през аналогова конзола към машината за изрязване, а двата бонус трака използват 24-bit/96 kHz източник. Резултатът е чисто и детайлно представяне, при което лесно могат да бъдат разграничени Stratocaster-ът на Clapton и Gibson ES-355 „Lucille“ на B.B. King.

Riding With the King е повече от среща на две легенди. Това е албум за уважението между поколенията, за музиката като разговор и за онзи рядък момент, в който ученикът застава до своя учител – не за да го надмине, а за да създадат нещо истинско заедно.