През 2015 г. Tame Impala вече не е просто психеделик рок проект с винтидж китарен звук. С третия албум Currents Кевин Паркър обръща посоката към синтезатори, електронна продукция, диско пулс и мелодии, които звучат едновременно интимно и мащабно. Това не е отказ от психеделията, а преместването ѝ от китарния усилвател в студиото.

Албумът е написан, изпълнен, записан, продуциран и смесен от Паркър във Фримантъл, Западна Австралия. Тъкмо тази почти пълна самостоятелност прави Currents толкова цялостен: басът, синтезаторите, гласът и ефектите не се борят за внимание, а образуват един непрекъснат поток. Роб Грант помага при част от записите, а мастерирането е поверено на Грег Калби в Sterling Sound.

Още “Let It Happen” заявява промяната. Почти осемминутната композиция се движи между поп песен, танцувален груув и привидно „засядане“ на звука, превърнато в част от аранжимента. Това е музикален образ на основната тема в Currents: онзи момент, когато спираш да се съпротивляваш и приемаш, че животът вече е тръгнал в друга посока.

След нея албумът се разгръща като вътрешен монолог за раздяла, вина, ревност и нова самоличност. “Yes I’m Changing” не празнува промяната безусловно — тя звучи като трудно признание. “Eventually” съчетава болезнено решение с великолепна мелодия, а “The Less I Know the Better” превръща ревността в един от най-разпознаваемите басови мотиви на десетилетието. В края “New Person, Same Old Mistakes” оставя въпроса отворен: наистина ли сме се променили, или просто носим старите си слабости в нов живот?

Обложката е дело на Робърт Бийти, по фотография на Матю Савил. Нейните извиващи се линии приличат на визуализация на течение — точен образ за албум, в който всичко е движение и преобразяване.

В рецензията си за Pitchfork от 13 юли 2015 г. критикът Иън Коен подчертава растящото майсторство на Паркър като продуцент, аранжор, автор и изпълнител и разглежда Currents като запис, който стои отделно от предишните му албуми. 

Повече от десетилетие след издаването си Currents продължава да звучи съвременно, защото не преследва мода. Това е албум за промяната, направен от музикант, който сам се осмелява да се промени — и превръща несигурността в музика, на която можем едновременно да танцуваме и да останем насаме със себе си.