Има албуми, които впечатляват аудиторията веднага, и други, които постепенно променят начина, по който слушаме джаз. Sorcerer на Майлс Дейвис принадлежи и към двете групи. Издаден през 1967 г., той улавя Втория велик квинтет в момент, когато музикантите вече не просто изпълняват композиции, а променят джаз музиката.

До Майлс застават Уейн Шортър на тенор саксофон, Хърби Хенкок на пиано, Рон Картър на контрабас и Тони Уилямс на барабани. Всеки има собствен почерк, но най-впечатляващо е взаимодействието между тях. Пианото предлага нова посока, барабаните променят опората под мелодията, а тромпетът оставя пространство, в което останалите могат да отговорят.

След Miles Smiles, Sorcerer разкрива по-тъмно и загадъчно настроение. Това е акустичен джаз, който разширява границите си чрез неочаквани хармонии, свободно усещане за ритъм и внимание към най-малкия нюанс.

Основните записи са направени през май 1967 г. Майлс отстъпва композиторската роля на своите музиканти: Уейн Шортър създава Prince of Darkness, Masqualero и Vonetta, Хърби Хенкок — The Sorcerer, Рон Картър — Pee Wee, а Тони Уилямс — Limbo.

Masqualero е особено добър вход към този свят. Мелодията е разпознаваема, но под нея музиката постоянно се движи. В Pee Wee, където Майлс не свири, останалите четирима показват колко силен е разговорът помежду им. Заглавната композиция на Хенкок съчетава изящество и напрежение, а Vonetta разкрива по-съзерцателната страна на албума.

Финалната Nothing Like You е необичайно отклонение: кратка вокална пиеса с Боб Дороу, записана през 1962 г. с различен състав. След инструменталните търсения тя звучи като неочакван епилог.

На обложката е актрисата Сисели Тайсън — още един разпознаваем образ от каталога на Дейвис.

В рецензията си за All Music Стивън Томас Ърлюайн откроява многопластовия и интригуващ характер на Sorcerer. Това е албум, който може да остане малко загадъчен при първото слушане, но постепенно разкрива колко много се случва между отделните инструменти.

Пет причини да се върнем към Sorcerer:

1. Вторият велик квинтет е в забележителна творческа форма.
2. Композициите показват таланта на всички членове на групата.
3. Masqualero е сред най-запомнящите се пиеси от този период.
4. Албумът възнаграждава внимателното слушане с нови детайли.
5. Той разкрива Майлс в движение към следващата голяма промяна в джаза.

През 2026 г., когато отбелязваме 100 години от рождението на Майлс Дейвис, Sorcerer ни напомня за една от най-силните му дарби: да събира музиканти, които умеят да се слушат, да се предизвикват и заедно да откриват непозната територия.