Има албуми, които просто слушаш. Има такива, които ти харесват. И после има албуми като Ceremonials – такива, които те поглъщат, разтърсват и оставят дълбока следа в теб.

Първият път, когато чухме Shake It Out, имахме чувството, че сме в катедрала, а Флорънс Уелч е проповедник на един ритуал, който не просто иска да те накара да танцуваш, а да изтръгне всичко негативно от теб. Тази песен не е просто мелодия – тя е изповед, освобождение, възкресение. И целият албум е такъв.

Албумът Ceremonials на Florence + The Machine, издаден през 2011 г., постига значителен успех както в класациите,
така и сред критиците. Ето някои от най-важните постижения:

Великобритания: Дебютира на първо място в UK Albums Chart, като става вторият пореден албум на групата, оглавил тази класация.
САЩ: Достига шесто място в Billboard 200, което го прави първият им албум, влязъл в топ 10 в САЩ.
Австралия, Ирландия и Нова Зеландия: Дебютира на първо място в националните класации на тези страни.

Награди и номинации:
Грами 2013: Номинация за "Най-добър вокален поп албум" (Best Pop Vocal Album), а песента "Shake It Out" получава
номинация за "Най-добро поп изпълнение от дуо или група" (Best Pop Duo/Group Performance).
Brit Awards 2012: Номинации за "Най-добра британска соло изпълнителка" и "Албум на годината".
NME Awards 2012: Три номинации, включително за "Най-добър албум".
Тези постижения подчертават значимостта на Ceremonials в музикалната кариера на Florence + The Machine и неговото влияние в световната музикална сцена.

Звукът на грандиозното
Докато предишният албум на групата Lungs е див, спонтанен, почти хаотичен, Ceremonials е като грандиозна симфония. Всеки звук тук е мощен, дълбок, с онзи магнетична сила, която прави песните да звучат сякаш идват от някакъв паралелен, мистичен свят. Барабаните не просто поддържат ритъма – те кънтят като удари на сърце. Всяка песен е своеобразен ритуал, а вокалите на Флорънс са водещият глас в тази емоционална одисея.

Песните, които могат да те разтърсят
What the Water Gave Me – Ако водата можеше да говори, сигурно щеше да звучи точно така. Песента е едновременно тежка и красива, като вълна, която те поглъща.
Never Let Me Go – Това не е просто балада, а усещане за пълно предаване – на любовта, на съдбата, на самата музика.
No Light, No Light – Има нещо почти библейско в тази песен. Гняв, страст, аранжимент, който те кара да се чувстваш сякаш стоиш на ръба на някаква буря.
Spectrum – Когато тъмнината се разкъсва и всичко се превръща в светлина.

Защо този албум може да остане в съзнанието ни за дълго време
С времето разбрахме, че Ceremonials е един от онези албуми, които не остаряват. Всеки път, когато се върнем към него, го чуваме по нов начин. И може би точно това е най-хубавото в него – той не е просто албум, а преживяване, което всеки път намира нов начин да те докосне.

Ако някога си се чувствал изгубен, този албум не просто ще ти даде саундтрак към това чувство – той ще бъде твоята пътеводна светлина обратно към теб самия.